ГЕОРГИ ПРОДАНОВ: „ЩЕ МИ БЪДЕ МЪЧНО ЗА ОДЕСА, НО СИ ТРЪГВАМ УДОВЛЕТВОРЕН ОТ РАБОТАТА И РАЗБОГАТЯЛ С ПРИЯТЕЛИ”
-Г-н Генерален консул, спомняте ли си първите крачки на украинската земя. С какви чувства идвахте в Одеса? - Много добре си спомням пъвото ми пристигане, което беше през 1999 година по време на първия ми мандат. Пристигнах с ферибот Варна-Иличьовск и буквално на следващия ден взех участие в едно тържество, организирано в Българския културен център в Одеса . Така, че първите ми впечатления бяха наистина много добри, защото по време на тържеството успях да се запозная с много будни българи от Асоциацията на българите в Украйна, с които впоследствие плодотворно работихме. Относно Одеса трябва да кажа, че за тези 12 години откакто за пръв път пристигнах, тя значително се промени, придоби облик на красив европейски град. - Оглавявайки българската дипломатическа мисия в Одеса в продължение на няколко години, кои събития бихте маркирали, допринесли за развитието на добрите отношения между България и Украйна? - Ако говорим за политическия диалог, особено в последните три години, трябва да кажа, че се наблюдава едно голямо активизиране. Ако до 2007 година до встъпването на България в Европейския съюз имаше увлечение към проблемите за влизането в общността , то след 2008-2009 българската външна политика се обръща повече на изток, включително и към Украйна. За едно кратко време в Украйна с официални визити бяха вицепремиерът и министрът на финансите Симеон Дянков, министърът без портфейл Божидар Димитров, по-рано министърът на икономиката Трайчо Трайков и като кулминация - посещението на председателя на Народното събрание на България Цецка Цачева. Добре се развиваше и договорно-правната база на двустранните отношения. Подписаха се доста много документи, сега очакваме подписването на договора между министерствата на образованието. Днес има постъпателна активизация на връзките, за увеличаването на динамиката в отношенията между двете страни допринесе и новият Посланик на Украйна в България, който е с български корен. Външната политика на България по отношение към Украйна е ясна и принципна, ние сме стратегически партньори, подкрепяме усилията на Украйна за сближаването с ЕС. С всяко посещение в Украйна се подчертава принципната позиция на България по отношение към българите, живеещи тук. Част от моята работа тук също беше посветена на тази тема. Тази толерантна и европейска политика на украинските власти по отношение към българската общност винаги е приветствана от нас. Общо взето, последните 3-4 години са успешни и активни изцяло в политическата област на отношенията. Имаше пробив и в културната област – Първи фестивал на българското кино, който да се надяваме да стане традиционен. През този период значително се увеличи и броят на студентите, които заминават да следват в България, в сравнение с 2007 година, когато имаше около 50 приети , през последните 3-4 години те се увеличиха двойно. В търговско-промишлените отношения не успяхме, за съжаление, да стигнем до това равнище, което да е приемливо за двете държави. В рамките на консулския окръг българските инвестиции по обективни причини все още са слабо представени. С подписването между Украйна и Е С споразумението за свободна търговия ще има тласък. Паралелно с това България все по-уверенно излиза от икономическата криза, вече няколко месеца се наблюдава ръст в производството. Затова моята прогноза е, че и в тази област ще има сериозно предвижване. - Налагало ли Ви е се да оказвате съдействие на български граждани изпаднали в тежко положение в Украйна? Имало ли е за 4 години подобни прецеденти? - Безусловно. Това е една от основните характеристики на консулството да защитава българските граждани. За щастие за тези 4 години в количествено отношение нямахме тежки случаи. Но животът си е живот. През януари 2008 г. в Азовско море потъна българския кораб «Ванесса», за съжаление, тогава загинаха всички членове на екипажа. Генералното консулство участва в първия етап по издирване на оцелели, а после и в разпознаването на жертвите. Имаше и по-леки случаи, като арестуване, и тук трябва да отбележа, че в подобни случаи много ни помагаха българи, които работят в различни структури на украинската власт. Като един от примерите бих посочил случая, когато с украински кораб от Либия беше евакуиран български гражданин. Получихме подкрепата на председателя на Кримското републиканско българско дружество Иван Абажер и други наши сънародници в Крим, които фактически ни заместиха в урегулирането на въпроса. По този и други въпроси винаги сме усещали подкрепа и отзивчивост на украинските власти, на сънародниците ни в Украйна, което значително улеснява работата ни. - Вие доста добре познавате българската общност в Украйна. Какви според Вас са тукашните българи? - Сложно е да се каже с няколко думи, но това, което съм почувствал сред българите тук, ме убеди, че сме един народ. Това че нашите сънародници са достойни украински граждани, в емоционален и културен план не им пречи да се чувстват част от българския народ. Във всички срещи, контакти и общуване съм се убеждавал в това нееднократно, както и в това, че те не се срамуват, че са българи, а се ГОРДЕЯТ. Със собственото си трудолюбие и упоритост са се утвърдили на тази земя и стоят твърдо на нея. И може би това ги прави привлекателни за българите в България. Българите от България, които идват за пръв път тук, срещат се със сънародниците в Украйна, а после разговарят с мен и всички без изключение казват, че това е нещо феноменално. Те виждат тук българи, които в някое отношение са запазили българското повече от нас. Същото го преживях и аз. Радостно е, че българската общност има такава представителна и много уважавана тук и в България организация, каквато е Асоциацията на българите в Украйна. Нейното ръководство, особено президентът й Антон Киссе, много успешно защитава коренните интереси на нашите сънародници в Украйна. - Г-н Генерален консул, с кави чувства напускате града, в който сте прекарали една немалка част от живота си? - Да, седем години не са малко. Щастлив съм, че от стогодишната история на Генералното консулство в Одеса (макар че определено време то не е действало) съм бил тук тези седем години. Казвал съм и ще повторя, че си тръгвам удовлетворен от работата, контактите, от възможността да се запозная с много интересни хора. Доволен съм, че заедно с екипа на консулството успяхме да го подготвим до Шенгенските изисквания. Другата страна на настроението е тъгата от раздялата. Ще ми бъде мъчно за Одеса, за хората и за много други неща като любимата ми улица «Гогол», например. О т Одеса си тръгвам много по-богат с приятели, отколкото съм си тръгвал от други постове. Благодарен съм на съдбата за този подарък. - Благодаря. Интервюто взе Мария Попова
|
|
|
|||
|
|
""
